Правото на адвокат възниква от момента на задържането — не когато бъде повдигнато обвинение и не когато лицето се яви пред съда. Това е изрично записано в чл. 72, ал. 5 ЗМВР. Всичко останало в тази статия следва от този факт.

Трите различни задържания

В разговорния език всичко се нарича „задържане", но законът урежда няколко отделни хипотези, които се различават по орган, срок и ред за обжалване. Объркването между тях е причина хората да пропускат срокове.

ВидКой го постановяваМаксимален срок
Полицейско задържане Полицейски орган, с писмена заповед 24 часа
Задържане за довеждане пред съда Прокурор, с постановление 72 часа
Мярка за неотклонение „задържане под стража" Съд, с определение Срокове по чл. 63, ал. 4 НПК

На практика това означава, че между първия контакт с полицията и произнасянето на съда по мярката може да минат до четири денонощия.

Полицейско задържане по чл. 72 ЗМВР

Основанията са изчерпателно изброени в закона. Най-често прилаганото е наличието на данни, че лицето е извършило престъпление. Останалите хипотези включват съзнателно възпрепятстване на полицейски орган след надлежно предупреждение, невъзможност да се установи самоличността, отклоняване от изтърпяване на наказание, обявяване за издирване, както и тежки психични отклонения, при които поведението нарушава обществения ред или излага на опасност живота на лицето или на други хора.

Заповедта за задържане

Задържането се извършва с писмена заповед. Тя не е формалност — съдържанието ѝ е изрично определено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР и включва:

  • името, длъжността и местоработата на издалия я полицейски орган;
  • фактическите и правните основания за задържането;
  • данни за задържаното лице;
  • датата и часът на задържането;
  • ограничаването на правата по чл. 73 ЗМВР;
  • правата на лицето по чл. 72, ал. 3 ЗМВР.

Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. При отказ или невъзможност да бъде подписана това се удостоверява с подписа на свидетел. На задържания се връчва срещу подпис копие от заповедта и декларация за правата му по утвърден образец.

Часът на задържането е най-важният ред в цялата заповед. От него се брои 24-часовият срок. Ако вписаният час се разминава с действителния, това е обстоятелство, което има самостоятелно значение за защитата. Запишете си истинския час, ако присъствате.

Какви права има задържаният

  • Адвокатска защита — от момента на задържането.
  • Уведомяване на близък — органът е длъжен незабавно да уведоми посочено от задържания човек.
  • Информация на разбираем език — ако лицето не владее български, то трябва незабавно да бъде информирано за основанията на разбираем за него език.
  • Обжалване пред съда — законността на задържането подлежи на обжалване, като съдът е длъжен да се произнесе незабавно.
  • Отделно настаняване на непълнолетни — задържаните непълнолетни се настаняват отделно от пълнолетните.

Съгласно чл. 73 ЗМВР при задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 може да бъде ограничено единствено правото на свободно придвижване — не и други законоустановени права. Срокът в тези случаи не може да надхвърли 24 часа.

Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Задържане по чл. 64 НПК

Когато прокурорът иска от съда мярка „задържане под стража", той е длъжен да осигури незабавното явяване на обвиняемия пред съда. При необходимост може да постанови задържане до довеждането — за срок не повече от 72 часа.

Смисълът на тази разпоредба е именно бързината: тя съответства на изискването по чл. 5, § 3 от Конвенцията за защита на правата на човека всеки задържан да бъде своевременно изправен пред съдия.

Мярката за неотклонение

Целта на мерките за неотклонение по чл. 57 НПК не е наказание, а предотвратяване на укриване, извършване на ново престъпление или осуетяване на изпълнението на присъдата. Видовете са изброени в чл. 58 НПК, а задържането под стража е най-тежкият измежду тях.

Законът предвижда съществени гаранции:

  • мярката се взема от съд, не от прокурор или полиция;
  • определението подлежи на обжалване пред въззивния съд;
  • задържаният може по всяко време да иска изменение в по-лека мярка, и определението по това искане също подлежи на обжалване;
  • задържането не е безсрочно — максималните срокове в досъдебното производство са уредени в чл. 63, ал. 4 НПК, а след изтичането им прокурорът е длъжен незабавно да освободи лицето.

Искането за изменение на мярката често се преценява като безнадеждно и затова не се прави. На практика обстоятелствата се променят — част от доказателствата вече са събрани, опасността от въздействие върху тях отпада, появяват се данни за здравословно състояние или трудова ангажираност. Това са именно основанията, върху които се строи такова искане.

Какво да направите в първите часове

  1. Заявете изрично, че желаете адвокат, и настоявайте това да бъде отразено писмено.
  2. Запишете часа на задържането и проверете какво е вписано в заповедта.
  3. Изискайте уведомяване на близък човек.
  4. Прочетете всичко, преди да подпишете. Подписът върху декларацията за права не е съгласие със задържането, но подписът под обяснения е нещо съвсем друго.
  5. Не давайте обяснения преди разговор с адвокат. Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения и това не може да се тълкува във вреда.
  6. Не разчитайте на устни уверения, че съдействието ще доведе до освобождаване.

Ако задържан е Ваш близък

Обадете се веднага и пригответе следното: име на задържания, приблизителен час на задържането и в кое районно управление се намира. С тези три неща защитата може да започне още преди да сте разполагали с каквито и да е документи.

Не чакайте до сутринта и не чакайте „да се изясни ситуацията". Периодът, в който адвокатската намеса има най-голяма стойност, е точно първото денонощие.

Изложеното има информативен характер и не замества индивидуална правна консултация по конкретния случай.